18 KEHF

  • 18:1

    Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата и не стори в нея изопачение!

  • 18:2

    Достоверна - да предупреждава за сурово мъчение от Него и да благовества вярващите, които вършат праведни дела, че за тях ще има добра награда [в Рая]

  • 18:3

    там ще останат вечно.

  • 18:4

    И да предупреждава онези, които казват: “Аллах се сдоби със син.”

  • 18:5

    Нито те имат знание за това, нито предците им. Голяма дума излиза от устата им. Те не изричат друго освен само лъжа.

  • 18:6

    Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммад], ако не повярват в това послание.

  • 18:7

    Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от тях е по-добър по деяние.

  • 18:8

    И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплодна пръст.

  • 18:9

    Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения?

  • 18:10

    Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!”

  • 18:11

    И запечатахме ушите им в пещерата години наред.

  • 18:12

    После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали.

  • 18:13

    Разказваме ти Ние [о, Мухаммад] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме.

  • 18:14

    И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа.

  • 18:15

    Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”

  • 18:16

    [Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.”

  • 18:17

    И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.

  • 18:18

    И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.

  • 18:19

    И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого!

  • 18:20

    Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”

  • 18:21

    Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”

  • 18:22

    Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” - в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!

  • 18:23

    И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”,

  • 18:24

    [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае.” И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път!”

  • 18:25

    И прекарали в пещерата си триста години и още девет.

  • 18:26

    Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.”

  • 18:27

    И чети [о, Мухаммад] онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Господ! Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг освен при Него.

  • 18:28

    И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!

  • 18:29

    И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!

  • 18:30

    Които вярват и вършат праведни дела - Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.

  • 18:31

    За тези са градините на Адн, сред които реки текат. Ще носят там украшения - гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място е там за отсядане!

  • 18:32

    И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви.

  • 18:33

    И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.

  • 18:34

    И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!”

  • 18:35

    И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.

  • 18:36

    И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господ, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук.”

  • 18:37

    Неговият другар, говорейки с него, му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?

  • 18:38

    Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавам никого с моя Господ.

  • 18:39

    И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Това е, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб,

  • 18:40

    моят Господ може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст.

  • 18:41

    Или водата й да потъне на дъното и ти не ще си в състояние да я издириш.”

  • 18:42

    И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господ!”

  • 18:43

    И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам се защити.

  • 18:44

    Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.

  • 18:45

    И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Аллах за всяко нещо има сила.

  • 18:46

    Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда.

  • 18:47

    [Помнете] Деня, в който ще раздвижим планините и ще видиш земята оголена, и ще ги съберем [тварите], и не ще пропуснем никого от тях.

  • 18:48

    И ще бъдат представени на твоя Господ в редици: “Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние никога не ще ви срещнем.”

  • 18:49

    И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господ никого не угнетява.

  • 18:50

    И когато рекохме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господ. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна!

  • 18:51

    Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващите за помощници.

  • 18:52

    В Деня, когато Той ще каже: “Призовете Моите съдружници, за които твърдяхте!”... И ще ги призоват, но не ще им откликнат. И ще сторим помежду им пропаст.

  • 18:53

    И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам.

  • 18:54

    И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но най-много от всичко друго човек оспорва.

  • 18:55

    И какво пречи на хората да повярват, когато им се яви напътствието, и да молят своя Господ за опрощение, или трябва да ги сполети съдбата на предците, или да дойде мъчението насреща им?

  • 18:56

    Изпращаме Ние пратениците само като благовестители и предупредители. И се стремят неверниците чрез лъжата да заличат истината. И взимат на присмех Моите знамения и онова, с което бяха предупреждавани.

  • 18:57

    И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомнени знаменията на неговия Господ, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме сърцата им в броня, за да не го разбират [- Корана], а в ушите им - глухота. Дори да ги призовеш към напътствието [о, Мухаммад], и тогава никога не ще застанат на правия път.

  • 18:58

    Твоят Господ - Опрощаващия, Владетеля на милосърдието, - ако ги накажеше за онова, което са придобили, щеше да им ускори мъчението. Ала за тях има определено време и не ще намерят убежище от него.

  • 18:59

    Погубихме Ние тези селища, когато угнетяваха, и сторихме за тяхната гибел определено време.

  • 18:60

    И каза Муса на своя слуга: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години.”

  • 18:61

    И когато стигнаха мястото, където двете се събират, забравиха своята риба и тя пое пътя си, порейки морето.

  • 18:62

    И когато се отдалечиха, той рече на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”

  • 18:63

    Рече [слугата]: “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето.”

  • 18:64

    Рече [Муса]: “Това е, към което се стремяхме.” И се върнаха обратно, следвайки своите дири.

  • 18:65

    И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас.

  • 18:66

    Муса му рече: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?”

  • 18:67

    Рече: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен.

  • 18:68

    И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?”

  • 18:69

    Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”

  • 18:70

    Рече: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!”

  • 18:71

    И тогава тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [ал-Хидр] го проби. Рече [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.”

  • 18:72

    Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”

  • 18:73

    Рече: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!”

  • 18:74

    И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той го уби. Рече [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.”

  • 18:75

    Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”

  • 18:76

    Рече [Муса]: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.”

  • 18:77

    И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.”

  • 18:78

    Рече: “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш.

  • 18:79

    Относно кораба - той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб.

  • 18:80

    А относно момчето - родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие.

  • 18:81

    И искахме техният Господ да ги дари в замяна с по-добро по чистота и по-милосърдно.

  • 18:82

    А колкото до стената - тя бе на две момчета-сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господ поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Господ. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.”

  • 18:83

    И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммад]: “Ще ви известя нещо за него.”

  • 18:84

    Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.

  • 18:85

    И пое той по един път,

  • 18:86

    докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва в кална вода и намери там хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.”

  • 18:87

    Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение.

  • 18:88

    А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”

  • 18:89

    Сетне пое по друг път,

  • 18:90

    додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.

  • 18:91

    Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него.

  • 18:92

    После той пак тръгна на път,

  • 18:93

    додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.

  • 18:94

    Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?”

  • 18:95

    Рече: “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!

  • 18:96

    Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!”

  • 18:97

    И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.

  • 18:98

    Рече [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е истинно.”

  • 18:99

    Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другите хора и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем.

  • 18:100

    В този Ден наяве ще покажем Ада на неверниците -

  • 18:101

    на онези, върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и не могат да чуят.

  • 18:102

    Нима неверниците смятат да приемат за покровители Моите раби, а не Мен? Ние приготвихме Ада за обиталище на неверниците.

  • 18:103

    Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния,

  • 18:104

    онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?”

  • 18:105

    Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господ и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня на възкресението.

  • 18:106

    Това е възмездието за тях - Адът - защото отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.

  • 18:107

    А онези, които вярват и вършат праведни дела, техни ще са Градините на Фирдаус - прием [от Аллах],

  • 18:108

    там ще пребивават вечно и никога не ще пожелаят да се преместят оттам.

  • 18:109

    Кажи [о, Мухаммад]: “Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”

  • 18:110

    Кажи: “Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!”

Paylaş
Tweet'le